На 27 август гостуваме на квартал Младост с документалния филм на режисьора Андрей Паунов за един от най-известните съвременни артисти, роденият в Българя – Кристо и работата му по впечатляващия проект – Плаващите кейове.
През 2016 година в езерто Изео в северна Италия, изгрява 3-километрова жълто-оранжева пътека над водата, направена като от слънчеви лъчи, която свързва селцето Сулцано с островите Монте Изола и Сан Паоло. Пътеката е пешаходна, широка 16 метра и изградена от 220 000 полиетиленови кубове с висока плътност, които са сглобени като мозайка. Филмът проследява целият процес по създаване на артистичната инсталация, комплексния творчески и инжинерен процес и ни въвлича в динамичния свят на Кристо, необикновенния му личен заряд, размах и творческа почти- лудост.
Какво е важно за доброто образование? Трябва ли един успешен физик да познава поезията на Хьолдерлин? Може ли да се преподава търсенето на нравствения абсолют? А да се подарява най-ценният и скъп продукт днес? Или това е само Формулата на Тео?
Вера е млада жена, която нарича себе си “В” и се бори с тежка травма от детството. Докато се опитва да помогне на умствено изостаналия си брат, а и на себе си, намира спасение в ролевите игри. С помощта на различни идентичности, в които се превъплъщава, тя се опитва да стане по-независима и да се изправи срещу най-големия демон от миналото – агресивният й баща.
Младият и талантлив режисьор Илиян Метев е преживял от първа ръка срещите с Бърза помощ. Това обаче не го е вдъхновило за поредното очерняне на спешната помощ у нас, а точно обратното – вярата му, че въпреки несправедливостите и мизерните условия на труд винаги има някой, който да върши работата си с цялото си сърце и убеждение, че помага. Това трябва да повярват и зрителите. Екипът, избран за участие в документалния филм, се състои от трима – д-р Краси Йорданов, мед. сестра Мила Михайлова и шофьорът на линейката Пламен Славков. Смените им са 12-часови, заплащането – нищожно, а работата непосилно много. През очите на героите ще видим какво е пациент да разбере, че линейката ще се забави няколко часа, да виждаш млади, невинни жертви на катастрофи, как се спасява живот и как той изтича пред очите ти. Няма сензационни и травмиращи сцени, само погледите на героите, които ще ви разкажат всичко.
Разказвайки за странната човешка мечта да бъдеш кръстен на любимия си отбор, режисьорът Стефан Вълдобрев ни пренася в света на един строителен работник и колоритните му приятели и създава вълнуващ портрет на днешна България с нейните неспокойни, лутащи се хора, толкова разочаровани от действителността у нас, че духом живеят или на друго място, или в друго време.
Историята започва от Свищов, проследява битката на героя със системата, отвежда ни до стадион Олд Трафорд при неговия идол Димитър Бербатов и завършва на брега на Дунав, поставяйки въпроса за собствената ни идентичност, за това кои сме и какви искаме да бъдем.
„Коридор №8” разказва за всекидневието на хората, които живеят по протежението на несъществуващ път на Балканите. Пътят преминава през България, Македония и Албания и съвпада с голям инфраструктурен проект на ЕС, чиято цел е да свърже Черно и Адриатическо море. Повече от десет години този проект си остава в начален стадий на развитие. Следвайки нишката на пътя, “non-road” филмът „Коридор №8” улавя настроенията, предразсъдъците и надеждите на хората от трите балкански страни, които по парадоксален начин са „толкова далече, толкова близо” един до друг. Пътуване в абсурда и среща с колоритните обитатели по трасето на несъществуващия “Коридор №8”: гробар, лодкар, магазинер, балкански кандидат за американски президент, богат инвеститор, сводник, ислямски дервиш, семейство в кръвна вражда.
