Фото разходка: квартал Гео Милев

Статията е част от специалната поредица на Блок Кино “Фото разходка”. В нея ни гостуват визуални артисти, с помощта, на които преоткриваме кварталите от програмата на Блок Кино. 

Днес тръгваме на разходка из квартал Гео Милев през обектива на Димитър Кокаланов. Архитект с две магистърски степени – от УАСГ и Staedelschuele (Франкфурт, Германия). Димитър има 15 години опит в архитектурното проектиране, придобит в България, Германия, Австрия и Катар и задълбочени интереси в общественото пространство и начина, по който хората обитават естествената и архитектурната среда. Страстен фотограф, който използва камерата, за да запечатва и изследва взаимодействието на хората и средата, която обитават.

Текстът е част от рубриката на Блок Кино – „Блок А – text”, в която се срещаме с български аниматори и режисьори на български анимационни филми. Текстовете са разработени за деца, а рубриката се осъществява с подкрепата на Кауфланд България. 

Ел Каротино разговаря с Милен Витанов и Вера Траянова за техния филм „Банго Васил”

Ел Каротино: „Банго Васил” е българския анимационен филм избран да участва на Оскарите. Коя беше суперсилата, която направи филма ви толкова отличаващ се от останалите?

Милен и Вера: Трябва да започнем с уточнение, че изборът за Оскар е дълъг процес с много стъпала, и ние успяхме да изкачим първото. Филмът беше квалифициран да влезе в състезанието за списъка, от който после се избират реално номинираните филми. Радваме се, че качеството на филма убеди международното жури на фестивала за късометражно кино IN THE PALACE, така че наградата, присъдена ни от тях, ни квалифицира. Надяваме се с някой от следващите филми да имаме шанса да стигнем и до следващо ниво.  

Ел Каротино: Срещате се с мен, тъй като моята суперсила е да виждам неща, които другите не виждат. Разбрах, че и вие сте видяли нещо повече от останалите. Разкажете ни за него.

Милен и Вера: Всеки има тази суперсила. Само трябва да има търпение и да гледа дълго, докато види скритото под повърхността. На нас ни направи много силно впечатление колко често хората се доверяват на слухове. Вярват безусловно и се настройват срещу някого, без да си направт труда да проверят истината. Без да попитат защо се случва нещо, каква е причината? Затова трябва да се доверяваме на личния си опит, да се информираме, да обмисляме и да се опитваме да намерим общото, преди да посочим с пръст различното.

Ел Каротино: Какво бихте казали на малките супергерои в училищата? Какво бихте им преподали?

Милен и Вера: Да се опитват винаги първо да „влязат в обувките“ на човека отсреща, преди да изградят мнение. И да не спират да питат „защо“.

Ел Каротино: На какъв плод биха се радвали най-много вашите герои? Как мислите?

Вера: Мисля, че също като нас биха се радвали на сезонни плодове. През зимата – портокали и мандарини. През лятото биха обожавали горски плодове като боровинки, малини и къпини.  Есента биха яли грозде с пълни шепи. Но всеки плод според сезона му.

Ел Каротино: А кой е любимият ви плод?

Милен: Грозде и малини.

Вера: Портокали и боровинки.

Текстът е част от рубриката на Блок Кино – „Блок А – text”, в която се срещаме с български аниматори и режисьори на български анимационни филми. Текстовете са разработени за деца, а рубриката се осъществява с подкрепата на Кауфланд България. 

Ася Кованова е режисьор, сценарист, илюстратор и дизайнер. Завършва Националната академия за театрално и филмово изкуство, специалност анимационна режисура. Специализира операторско майсторство. Две години преподава анимация във Варненски свободен университет. От 2011 е организатор на Световен фестивал на анимационния филм – Варна. Режисьор е на анимационните филми „Любов с превалявания“, “Пианистът”, “EXtazY”,  „Менте“, “Genesis”, „Concentration“ и „Лист хартия“. В това специално интервю Ася се среща с Двойната Чери, за да поговорят за анимационния филм „Лист хартия“.

Двойната Чери: Когато става дума за тандем в някоя история се появявам аз – Двойната Чери. Можеш ли да ни разкажеш как твоите главни герои се справят с поставената им задача? Каква е тяхната суперсила?

Ася: Анимационните филми се правят от сценаристи, които измислят думите, от режисьори, които превръщат думите в действие, художниците им дават образ, актьорите глас, композиторите – атмосфера и настроение, а аниматорите им дават живот. Всички те, с общи усилия, създават героите, които заживяват свой живот на екрана, сами си поставят задачите и се справят с тях, защото са заедно. А тяхната суперсила се нарича любов.

Двойната Чери: Говориш за любовта. В какви плодове мислиш биха били влюбени твоите герои?

Ася: Вероятно в жълтите ябълки, които зимуват на дървото до пейката. Така мисля аз, но вие все пак ги попитайте. 

Двойната Чери: Не само съм чувала, но и винаги съм казвала, че човек не трябва да се спира пред нищо. Колко време ти отне работата по филма?

Ася: Мноооооого… докато работихме над филма се смениха и четирите сезона.

Двойната Чери: Звучи като истинско геройство. Кои са твоите супергерои в живота?

Ася: За всяка ситуация си имам по един супергерой, който се притичва на помощ. Търпението е най-силният от всички. А любимият ми анимационен герой е ТОТОРО (на Миязаки) – той е много търпелив и спокоен, и аз му си възхищавам!

Двойната Чери: Какво рисуваше като дете?

Ася: Обичах приказките с принцеси и храна. Като храната задължително трябваше да присъства – това е странно, защото бях злоядо дете. Естествено, рисувах принцеси, замъци и вкусни неща… Рисувах и комикси с мишки – те също ядяха…

Двойната Чери: И един последен и по геройски странен въпрос – кой е любимият ти плод?

Ася: Всеки, който можеш да откъснеш и да изядеш веднага…

Насилието над жени и деца. Разговор с екипа на Безбог.

Филмът Безбог проследява съдбата на Гана, която носи травма от насилие в детството си. В Международния ден за борба с насилието над жени и малко преди Протеста срещу насилието над жени на Орлов мост в София, попитахме режисьора Ралица Петрова и актрисата Ирена Иванова как можем като общество да се справим с този проблем.

РАЛИЦА ПЕТРОВА: Последствията от физическо и психическо насилие срещу жени и деца (проблем, за който още по-малко се говори) са пагубни за всички нас като общество. Причината да съдържаме в себе си толкова агресия, нетолерантност, фрустрация и объркани ценности идва именно от факта, че растем, живеем, и възпитаваме в среда, която толерира насилие. И ако не всички оправдаваме това насилие с директните си действия и убеждения, то със сигурност му помагаме да пребъдва с бездействието си. Къде от вина, къде от срам, най-често от неразбиране, не искаме да участваме в такива разговори – „Аз не съм такъв.”, “Абе толкова проблеми си имам, сега и това ли трябва да го мисля?”. До момента, в който приятел в компания не подхвърли небрежно сексистка реплика, на която се смеем и която допълваме с цинизъм на свой ред. Тези ни реакции ни дават чувство за принадлежност. Носят ни уют и спокойствие. Това ни усещане за нормалност обаче, в един друг момент, когато самите ние сме потърпевши, се оказва доста криворазбрано. Нужно е да си дадем сметка, че във всеки един момент ние сме ролеви модели, както за тези около нас, така и за самите себе си. Надеждата за мен е в образованието, възпитанието, и поемането на отговорност на всички нива – семейна среда, образователна система, обществено пространство. Никога не е късно да започнем да култивираме емоционална интелигентност, уважение и стремеж за разбиране, чрез съпричастност и диалог.

ИРЕНА ИВАНОВА: Не знам дали този проблем има решение, и ако има, то в момента се случва като при Гана – с единици хора, които изведнъж биват докоснати от Бог по един или друг начин, обикновено катарзисно. Но дали можем да избегнем краха на човека и да се стигне до въздигането му без да се минава през необратимите последствия?

Може би с повече центрове, семинари и срещи, на които хора като Гана биха индикирали проблем в себе си и евентуално биха го поправили. Подкрепата на хората и съпричастността е най-важна в тези моменти, когато не си подкрепян от най-близките, хората-насилници в живота ти.

Вместо да разпъват билборди за отстъпки в суши ресторанти или за кренвирши, нека се вложи малко повече усилие в този проблем, в трудността да се обръщаш към себе си и Бог, да търсиш помощ навън. Нека се сложат билборди с едно изречение на тях – въпрос, който сам да зададеш на себе си, а после да се обадиш на телефона отдолу, ако си си отговорил правилно и имаш нужда от подкрепа. Бих направила такава акция – червени билборди в София и страната, които да показват, че НЕ СИ САМ.

Но как би помогнал обикновеният човек, освен да подари книгата „Петте травми“ на някого, който има нужда от нея? А всеки има. Трябва да се мисли за това…„и ние сплавите да се спояваме и да светим.”

Протестът срещу насилието над жени в София ще се проведе на 26 ноември от 18:00 часа на пл. “Орлов мост”. Протестът се организира по повод 25 ноември – Международен ден за борба с насилието над жени. Повече за събитието във фейсбук.

Филмът Безбог може да гледате на специалната зимна прожекция на Блок Кино на 29 ноември от 19:30 часа в The Laboratory Sofia. Повече за събитието във фейсбук. 

Представяме авторите на филмите част от програмата на Блок Анимационно Кино.  Разговор с Георги Мерджанов, Радост Нейкова и София Илиева, екипът, който създаде анимационния филм “Как Сърдел направи ремонт”.

Лесно или трудно се пише сценарий за анимационен филм?

Георги: На мен ми е забавно да пиша сценарии за анимация. Зарежда ме, за разлика от сценариите за телевизионни предавания, които направо ми изпиват силиците.

Радост: Приятно се пише сценарий за анимационен филм. Защото там може да стане всичко. Нямаш ограничения – всичко може да се случи навсякъде и по всяко време.

Как се роди необикновената история на Сърдел?

Георги: Преди около седем години. Исках да напиша история за тези вечно сърдити хора, с които са пълни улиците ни и които понякога са изключително изнервящи със своето безкрайно мърморене. Така се появи Сърдела. Котаракът Аспарух пък си има жив прототип със същото име – мой приятел, безкраен оптимист, с който навремето ходихме всяко лято на море и с който беше голяма веселба. Да се пише за тези персонажи се оказа толкова забавно, че вместо един разказ, се появи цяла серия. „Как сърдел направи ремонт“ е третият разказ от поредицата.

Някои от тези разкази са влязли в малката книжка „Сърдела и котаракът Аспарух“. Разкажете ни как се появи и къде може да бъде намерена?

Софи: Книжката за Сърдела е една стара мечта, но сега й дойде момента да се осъществи. Реализирана е с подкрепата на Фонд Култура, програма Дебюти; издателство е Пощенска кутия за приказки. Редактор е професор Светлана Стойчева. В доста малък тираж е, но мисля че все още може да бъде закупена от ozon.bg (с безплатна доставка! ).

Георги: В книжката могат да се намерят два от разказите за Сърдела и Аспарух – първия от серията и „Как Сърдел направи ремонт“.

Имахте ли различия по отношение на това как трябва да изглеждат персонажите във филма или имахте сходна визия?

Софи: Представяхме си типажите максимално изчистени като форма, да наподобяват детски кукли ушити от плат, които искаш да гушнеш 🙂 Мисля, че го постигнахме, не сме имали различни виждания. Основна роля при създаването на типажите имаше и Лиляна Стоянова, която работи като художник и аниматор във филма. Типажите се запомнят и рисуват лесно от децата, което също беше наша цел. При организирания конкурс за детска рисунка от Блок кино миналата година получихме около 150 невероятни творби, които ни направиха истински щастливи.

Георги: Досега никога не ми се е случвало персонажите ми във филм да изглеждат така, както аз съм си ги представял. Но пък много харесвам тези на Сърдела и Аспарух.

Каква е техниката, с която разработихте този филм и защо я избрахте?

Софи: Бих казала, че техниката е уникална, правихме доста тестове докато открием най- подходящия начин. Първо се рисува движението на таблет, за да се следи анимацията. След това всяка фаза се копира на плат ръчно с молив и се шие на шевна машина. (Не, нямахме супер машина, която автоматично да прави това, питали са ни.) По проекта работиха още две момичета (Екатерина Драгиева и Изабела Тодорова), които се занимаваха само с шиене. Едната шиеше Сърдела, а другата котарака Аспарух. След това типажите се изрязват от плата и заснемат с фотоапарат. Събрахме доста торби с платове по време на продукцията и заприличахме на истинско шивашко ателие. Може да разгледате интересни снимки от направата на филма тук: grumpydoesrepairs.blogspot.com/making

След приключването на филма направихме няколко изложби с шитите декори и изрезки в София, Пловдив и Варна, които предизвикаха голям интерес.

Радост: Всъщност самата история си доведе и техниката. Изборът на определен плат за всеки един типаж беше важен момент от измислянето и създаването. Например светлината, която също е важен герой за развитието на действието, е изградена от един много лек и ефирен, прозрачен плат.

Колко време ви отне създаването на филма и в какви етапи беше разделена работата по него?

Софи: Реализацията на целия проект продължи около две години, но в това включвам подготовката и кандидатстването за субсидия.

Радост: Един от най-тежките етапи във филма беше в началото, когато започнахме анимацията и търсенето на най-точния начин за изграждане на движението посредством шитите изрезки от плат. Тогава се оказа, че не всичко е така лесно, както си го представяхме. Но в същото време беше и един от най-интересните етапи – да откриеш как именно да „оживее“ всичко.

Как се допълвате в работата си като режисьори на филма?

Софи: Мисля, че бяхме страхотен екип. Когато си с правилните хора нещата просто се случват.

Радост: Работата в екип беше приятна, защото някак от само себе си всеки се хващаше с определена част от работата, която му харесва, без предварително да уточняваме кой какво да прави. И се оказа, че се допълваме.

Отново работите заедно по филм, ракажете ни малко за него.

Софи: Настоящият ни проект, с работно заглавие „Грозна приказка“, е по куклена пиеса на Жоро, а сценаристи са отново двамата с Радост. Режисьор на филма този път е само тя, а аз участвах в началото при подготвянето на проекта.

Георги: Много съм щастлив, че продължихме съвместната си работа с Радост и така пиесата ми „Грозна приказка“ ще се превърне в анимационен филм. Самата история оригинално е написана за деца и представлението по нея е част от репертоара на Държавен куклен театър – Пловдив, но в трактовката на Радост тя ще бъде разказана за възрастни.

Радост: Новият филм е с още по-тежка (наистина точната дума тук е тежка:) техника – класическа бродерия. Всяка фаза е ръчно бродирана, така че, ако сметнете за един 10 минутен филм колко бродерии се правят (по12 фази за секунда) ще добиете лека представа за количеството работа. Надявам се есента филмът да бъде завършен и да започне екранния му и фестивален живот. Много интересен беше преходът от детска куклена пиеса в анимация за възрастни – просто преобърнахме историята с хастара навън. Така както се обръща калъфка на възглавница, например. И остана … „Грозната приказка“:)

За финал добавяме, че освен автор на книжката с разкази „Сърдела и котаракът Аспарух“, Георги Мерджанов е автор и на фентъзи романа „Малката книга“, а съвсем наскоро излезе теоретичната книга на Радост Нейкова „Съвременно детско кино“.

Разговаряме със Свилен Димитров за това как се рисуват приказки за нови светове и как се раждат онези истории, на които нито възрастните, нито децата могат да устоят. Неговият филм “Въздушният Ас” е част от програмата на Блок Анимационно Кино.

Как се измислят универсални и метафорични истории, които успяват да кажат толкова много за живота чрез един толкова минамилистичен разказ? Какъв е вашият ключ?

Формула за мен няма. Подходът към всеки филм е различен. Пътят се определя от историята, която те хваща за ръка и те води в своята посока. Универсална история с минималистичен разказ не винаги се получава, просто се опитвам да правя филми, които аз самият бих искал да гледам. Тогава все ще се намери и друг, който би могъл да ги хареса.

Помните ли как ви хрумна идеята за този герой и неговата история? ( Впрочем, това не е ли вашият дипломен филм в специалност „Режисура на анимационен филм“ във НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов? )

Да, дипломирах се с него в края на 2006 година. Доста време мина оттогава и съм щастлив, че все още има интерес към него и многообразните му ученически грешки. Но важна е емоцията, която оставя след себе си. В първоначалната история жабокът не съществуваше – сценарият проследяваше битието на една муха, която остана с малка роля във филма.

Каква технология използвахте при създаването на филма?

Класическа техника за героите – рисунка върху хартия с молив, сканирана и оцветена на компютър. За декорите – акварели, сканирани и обработени дигитално. За облаците използвах снимки и видео футиджи, за да се отличават и по-видимо да разделят земния от небесния свят.

„Въздушният Ас“ обиколи доста фестивали и спечели много награди и отличия. Имате ли специално отношение към този филм?

Жабата полетя и аз съм благодарен, че чрез този филм успях да посетя немалка част от света. Емоцията беше голяма и не мога да съм безразличен към всичко това.

Ако трябваше да направите филма сега щяхте ли да промените нещо и ако да какво?

Ако сега рисувах този филм, сигурно всичко щеше да е различно. Би изглеждал повече като сбит преразказ. Бих премахнал изцяло няколко сцени, което би довело до преработка на много други детайли. Всяко време за създаване на филм има своите положителни черти, но и недостатъци. Но със сигурност носи огромни различия със себе си.