Текстът е част от рубриката на Блок Кино – „Блок А – text”, в която се срещаме с български аниматори и режисьори на български анимационни филми. Текстовете са разработени за деца, а рубриката се осъществява с подкрепата на Кауфланд България.
Роза Колчагова е български аниматор и режисьор. Завършва художествена гимназия и НАТФИЗ “Кр. Сарафов” със специалност „Анимационна режисура” при проф. Доньо Донев. В това специално интервю Роза се среща с Ябълката Чудо, за да поговорят за анимационния филм „Баба” и силата на плодовете за душата.
Филмът “Баба” може да гледате тук: https://bit.ly/blok-kino-kids-baba
Ябълка Чудо: „Баба” е един от най-милите и човешки анимационни филми, които някога са ми попадали. И това няма връзка с участието ми в него. Колкото и да обичам да се виждам в роля след това. Роза, разкажи ни за филма. За суперсилите, които си използвала.
Роза: Суперсилите ми са да откривам добри и неповторими приятели, с които да създаваме прекрасни филми или просто да се забавляваме, когато се видим!
Ябълка Чудо: Как разказвш толкова красива и тъжна история? Добрата храна ли ти помага?
Роза:: Такава история може да се разкаже само със сърцето. А храната помага, ако е направена с много любов – например домашни бухтички с домашно сладко от градината на баба.
Ябълка Чудо: Роза, предполагам, че знаеш репликата: „Една ябълка на ден пази доктора далеч от мен.“ Има ли нещо специално и в ябълката, който се прокрадва в историята на Баба?
Роза: Плодовете отгледани със собствените ни ръце са най-ценни. Така и детето, отгледано с любов и обич, се научава да обича и да дарява добрина.
Ябълка Чудо: И последно – кой е любимият ти плад?
Роза: Като дете обичах най-много банани и мандарини, защото ги свързвахме с новата година и подаръците под елхата. Сега обичам да откривам по селските пазари забравени сортове ябълки като Айвания, Карастоянка и други.
*
Текстът е част от рубриката на Блок Кино – „Блок А – text”, в която се срещаме с български аниматори и режисьори на български анимационни филми. Текстовете са разработени за деца, а рубриката се осъществява с подкрепата на Кауфланд България.
Цитронус среща Радост, София и Георги и си говорят за „Как Сърдел направи ремонт“.
Цитронус: Сърдитите и кисели хора интересна за изследване част от обществото ли са? Как се появи вашия Сърдел?
Георги: Във всяко семейство, във всеки клас или офис има поне по един Сърдел. Това, че са кисели обаче, не означава, че са лоши. Понякога те са дори забавни. Историите за Сърдела разказват за това как да бъдем приятели със Сърделите, въпреки неприятния им нрав.
Радост: Сърдитите и кисели хора са навсякъде. И е много по-лесно да ги отминеш със смях и цветни петна, отколкото да се вторачваш и фокусираш в тяхната киселост и това да подкисели вкуса от живота.
Цитронус: На какви суперсили разчитахте във вашия филм?
Рaдост: На усмивката. На това да посрещаш всичко, дори и най-трудните моменти, със смях. И на приятелите.
Цитронус: Колко дълго се прави една анимация? Имате ли нужда от повече плодове по време на работа?
София: Да, имахме няколко страхотни свежи плодчета, пълни с витамини и енергия, които да ни помагат с анимирането и шиенето на изрезките.
Радост: Когато правя анимационни работилници с деца винаги изниква въпроса: „Ама наистина ли толкова време се прави един анимационен филм?“ Затова по време на създаването на един анимационен филм, човек има нужда от много плодове. И много зеленчуци!
Цитронус: Кои са любимите ви анимационни филми?
Радост: Това е ужасно труден върпос. Мога да изброя няколко (имам предвид повече педестина) анимационни филми, които харесвам по различни причини. Не знам кой е любимият ми анимационен филм. Не знам и какво точно значи „любим“ филм.
София: „Момчето и света“ (“О Menino e o Mundo”)
Георги: „Островът на кучетата“ и „Разбивачът Ралф“.
Цитронус: Мислите ли, че Сърдел би обичал най-много Цитронус?
Георги: Сигурен съм, че би пийвал Цитронус поне по три пъти на ден. Сигурно точно заради това най-големите киселяци са все здравеняци.
Цитронус: Кои са любимите ви плодове?
София: Напоследък много харесвам грейпфрут.
Радост: Любими са ми ягодите и малините, защото са червени, малки и приличат на нещо живо, което се е свило на топка.
Георги: Грейпфрут.
Цитронус: Къде може да гледаме българско анимационно кино, освен в Блок Кино?
София: На кино фестивалите във Варна, Балчик, София, както и в Интернет. Изключително много се радвам на инициативи като Блок Кино, благодарение, на които филмите достигат до повече хора!
Радост: На еденични прожекции, най-често съпътстващи някой фестивал или събитие. За щастие, и благодарение на организаторите от Блок Кино, подобни прожекции стават все по-чести.
