Представяме авторите на филмите част от програмата на Блок Анимационно Кино. Разговор с Георги Мерджанов, Радост Нейкова и София Илиева, екипът, който създаде анимационния филм “Как Сърдел направи ремонт”.
Лесно или трудно се пише сценарий за анимационен филм?
Георги: На мен ми е забавно да пиша сценарии за анимация. Зарежда ме, за разлика от сценариите за телевизионни предавания, които направо ми изпиват силиците.
Радост: Приятно се пише сценарий за анимационен филм. Защото там може да стане всичко. Нямаш ограничения – всичко може да се случи навсякъде и по всяко време.
Как се роди необикновената история на Сърдел?
Георги: Преди около седем години. Исках да напиша история за тези вечно сърдити хора, с които са пълни улиците ни и които понякога са изключително изнервящи със своето безкрайно мърморене. Така се появи Сърдела. Котаракът Аспарух пък си има жив прототип със същото име – мой приятел, безкраен оптимист, с който навремето ходихме всяко лято на море и с който беше голяма веселба. Да се пише за тези персонажи се оказа толкова забавно, че вместо един разказ, се появи цяла серия. „Как сърдел направи ремонт“ е третият разказ от поредицата.
Някои от тези разкази са влязли в малката книжка „Сърдела и котаракът Аспарух“. Разкажете ни как се появи и къде може да бъде намерена?
Софи: Книжката за Сърдела е една стара мечта, но сега й дойде момента да се осъществи. Реализирана е с подкрепата на Фонд Култура, програма Дебюти; издателство е Пощенска кутия за приказки. Редактор е професор Светлана Стойчева. В доста малък тираж е, но мисля че все още може да бъде закупена от ozon.bg (с безплатна доставка! ).
Георги: В книжката могат да се намерят два от разказите за Сърдела и Аспарух – първия от серията и „Как Сърдел направи ремонт“.
Имахте ли различия по отношение на това как трябва да изглеждат персонажите във филма или имахте сходна визия?
Софи: Представяхме си типажите максимално изчистени като форма, да наподобяват детски кукли ушити от плат, които искаш да гушнеш 🙂 Мисля, че го постигнахме, не сме имали различни виждания. Основна роля при създаването на типажите имаше и Лиляна Стоянова, която работи като художник и аниматор във филма. Типажите се запомнят и рисуват лесно от децата, което също беше наша цел. При организирания конкурс за детска рисунка от Блок кино миналата година получихме около 150 невероятни творби, които ни направиха истински щастливи.
Георги: Досега никога не ми се е случвало персонажите ми във филм да изглеждат така, както аз съм си ги представял. Но пък много харесвам тези на Сърдела и Аспарух.
Каква е техниката, с която разработихте този филм и защо я избрахте?
Софи: Бих казала, че техниката е уникална, правихме доста тестове докато открием най- подходящия начин. Първо се рисува движението на таблет, за да се следи анимацията. След това всяка фаза се копира на плат ръчно с молив и се шие на шевна машина. (Не, нямахме супер машина, която автоматично да прави това, питали са ни.) По проекта работиха още две момичета (Екатерина Драгиева и Изабела Тодорова), които се занимаваха само с шиене. Едната шиеше Сърдела, а другата котарака Аспарух. След това типажите се изрязват от плата и заснемат с фотоапарат. Събрахме доста торби с платове по време на продукцията и заприличахме на истинско шивашко ателие. Може да разгледате интересни снимки от направата на филма тук: grumpydoesrepairs.blogspot.com/making
След приключването на филма направихме няколко изложби с шитите декори и изрезки в София, Пловдив и Варна, които предизвикаха голям интерес.
Радост: Всъщност самата история си доведе и техниката. Изборът на определен плат за всеки един типаж беше важен момент от измислянето и създаването. Например светлината, която също е важен герой за развитието на действието, е изградена от един много лек и ефирен, прозрачен плат.
Колко време ви отне създаването на филма и в какви етапи беше разделена работата по него?
Софи: Реализацията на целия проект продължи около две години, но в това включвам подготовката и кандидатстването за субсидия.
Радост: Един от най-тежките етапи във филма беше в началото, когато започнахме анимацията и търсенето на най-точния начин за изграждане на движението посредством шитите изрезки от плат. Тогава се оказа, че не всичко е така лесно, както си го представяхме. Но в същото време беше и един от най-интересните етапи – да откриеш как именно да „оживее“ всичко.
Как се допълвате в работата си като режисьори на филма?
Софи: Мисля, че бяхме страхотен екип. Когато си с правилните хора нещата просто се случват.
Радост: Работата в екип беше приятна, защото някак от само себе си всеки се хващаше с определена част от работата, която му харесва, без предварително да уточняваме кой какво да прави. И се оказа, че се допълваме.
Отново работите заедно по филм, ракажете ни малко за него.
Софи: Настоящият ни проект, с работно заглавие „Грозна приказка“, е по куклена пиеса на Жоро, а сценаристи са отново двамата с Радост. Режисьор на филма този път е само тя, а аз участвах в началото при подготвянето на проекта.
Георги: Много съм щастлив, че продължихме съвместната си работа с Радост и така пиесата ми „Грозна приказка“ ще се превърне в анимационен филм. Самата история оригинално е написана за деца и представлението по нея е част от репертоара на Държавен куклен театър – Пловдив, но в трактовката на Радост тя ще бъде разказана за възрастни.
Радост: Новият филм е с още по-тежка (наистина точната дума тук е тежка:) техника – класическа бродерия. Всяка фаза е ръчно бродирана, така че, ако сметнете за един 10 минутен филм колко бродерии се правят (по12 фази за секунда) ще добиете лека представа за количеството работа. Надявам се есента филмът да бъде завършен и да започне екранния му и фестивален живот. Много интересен беше преходът от детска куклена пиеса в анимация за възрастни – просто преобърнахме историята с хастара навън. Така както се обръща калъфка на възглавница, например. И остана … „Грозната приказка“:)
За финал добавяме, че освен автор на книжката с разкази „Сърдела и котаракът Аспарух“, Георги Мерджанов е автор и на фентъзи романа „Малката книга“, а съвсем наскоро излезе теоретичната книга на Радост Нейкова „Съвременно детско кино“.
