Ябълката Чудо се среща с Роза Колчагова, за да поговорят за „Баба”

Ябълката Чудо се среща с Роза Колчагова, за да поговорят за Баба” и важните неща, на които рядко обръщаме достатъчно внимание и късно разбираме за това. 

ЯЧ:  Баба” е един от най-милите и човешки анимационни филми, които някога са ми попадали. И това няма връзка с участието ми в него. Колкото и да обичам да се виждам в роля след това. Разкажете ни за филма. За суперсилите, които сте използвали.

РК: Суперсилите ми са да откривам добри и неповторими приятели, с които да създаваме прекрасни филми или просто да се забавляваме, когато се видим!

ЯЧ: Как се разказва толкова силно емоционална история? Мислите ли, че добрата храна ви е помогнала в процеса?

РК: Такава история може да се разкаже само със сърцето. А храната помага, ако е направена с много любов – например домашни бухтички  с домашно сладко от градината на баба.

ЯЧ: Предполагам знаете репликата: „Една ябълка на ден пази доктора далеч от мен.“ Може ли да се търси символика във филма по отношение на плода, който се прокрадва в историята?

РК: Плодовете отгледани със собствените ни ръце са най-ценни. Така и детето, отгледано с любов и обич, се научава да обича и да дарява добрина.

ЯЧ: И последно – споделете с нас кой е любимият ви плод.

РК: Като дете обичах най-много банани и мандарини, защото ги свързвахме с новата година и подаръците под елхата. Сега обичам да откривам по селските пазари забравени сортове ябълки като Айвания, Карастоянка и други.

ЯЧ: Благодарим ви за споделената история. Познанията винаги са били в основата на нашите суперсили. Надявам се да се срещнем отново в следващия ви проект.

Ел Каротино разговаря с Милен Витанов и Вера Траянова за „Банго Васил”

Е.К.: Анимацията Банго Васил влезе в селекцията на 91-то издание на наградите за Оскар. Коя беше суперсилата, която направи филма ви толкова отличаващ се от останалите?

В.Т. и М.В.: Трябва да започнем с уточнение, че селекцията за Оскар е дълъг процес с много стъпала, и ние успяхме да изкачим първото. Филмът беше квалифициран да влезе в състезанието за списъка, от който после се избират реално номинираните филми. Радваме, че качеството на филма убеди международното жури на фестивала за късометражно кино IN THE PALACE, така че наградата, присъдена ни от тях, ни квалифицира. Надяваме се с някой от следващите филми да имаме шанса да стигнем и до следващо ниво.  

Е.К.: Срещате се с мен, тъй като моята суперсила е да виждам неща, които другите не виждат. Разбрах, че и вие сте видяли нещо повече от останалите. Във филма си „Банго Васил“ сте направили различен прочит на един от аспектите на дискриминацията. Разкажете ни за него.

В.Т. и М.В.: Всеки има тази суперсила. Само трябва да има търпение и да гледа дълго, докато види скритото под повърхността. На нас ни направи много силно впечатление колко често хората се доверяват на слухове. Вярват безусловно и се настройват срещу някого, без да си направт труда да проверят истината. Без да попитат защо се случва нещо, каква е причината? Затова трябва да се доверяваме на личния си опит, да се информираме, да обмисляме и да се опитваме да намерим общото, преди да посочим с пръст различното.

Е.К.: Какво бихте казали на малките супергерои в училищата? Какво бихте им преподали?

В.Т. и М.В.: Да се опитват винаги първо да „влязат в обувките“ на човека отсреща, преди да изградят мнение. И да не спират да питат „защо“.

Е.К.: На какъв плод биха се радвали най-много вашите герои? Как мислите?

В.Т: Мисля, че също като нас биха се радвали на сезонни плодове. През зимата – портокали и мандарини. През лятото биха обожавали горски плодове като боровинки, малини и къпини.  Есента биха яли грозде с пълни шепи. Но всеки плод според сезона му.

Е.К.: А кой е любимият ви плод?

М.В: Грозде и малини.

В.Т: Портокали и боровинки.

Цитронус среща Радост, София и Георги и си говорят за „Как Сърдел направи ремонт“.

 

Ц: Сърдитите и кисели хора са интересна за изследване част от обществото ли са? Как се появи вашия Сърдел? 

Георги: Във всяко семейство, във всеки клас или офис има поне по един Сърдел. Това, че са кисели обаче, не означава, че са лоши. Понякога те са дори забавни. Историите за Сърдела разказват за това как да бъдем приятели със Сърделите, въпреки неприятния им нрав.

Радост: Сърдитите и кисели хора са навсякъде. И е много по-лесно да ги отминеш със смях и цветни петна, отколкото да се вторачваш и фокусираш в тяхната киселост и това да подкисели вкуса от живота.

 

Ц: На какви суперсили разчитахте във вашия филм?

Рaдост: На усмивката. На това да посрещаш всичко, дори и най-трудните моменти, със смях. И на приятелите.

Ц: Колко дълго се прави една анимация? Имахте ли нужда от повече плодове по време на работа?

София: Да, имахме няколко страхотни свежи плодчета, пълни с витамини и енергия, които да ни помагат с анимирането и шиенето на изрезките.

Радост: Когато правя анимационни работилници с деца винаги изниква въпроса: „Ама наистина ли толкова време се прави един анимационен филм?“ Затова по време на създаването на един анимационен филм, човек има нужда от много плодове. И много зеленчуци!

Ц: Кои са любимите ви анимационни филми?

Радост: Това е ужасно труден върпос. Мога да изброя няколко (имам предвид повече педестина) анимационни филми, които харесвам по различни причини. Не знам кой е любимият ми анимационен филм. Не знам и какво точно значи „любим“ филм.

София: „Момчето и света“ (“О Menino e o Mundo”)

Георги: „Островът на кучетата“ и „Разбивачът Ралф“.

Ц: Мислите ли, че Сърдел би обичал най-много Цитронус?

Георги: Сигурен съм, че би пийвал Цитронус поне по три пъти на ден. Сигурно точно заради това най-големите киселяци са все здравеняци. 

Ц: Кои са любимите ви плодове?

София: Напоследък много харесвам грейпфрут.

Радост: Любими са ми ягодите и малините, защото са червени, малки и приличат на нещо живо, което се е свило на топка.  

Георги: Грейпфрут.

Ц: Къде може да гледаме българско анимационно кино, освен в Блок Кино?

София: На кино фестивалите във Варна, Балчик, София, както и в Интернет. Изключително много се радвам на инициативи като Блок Кино, благодарение, на които филмите достигат до повече хора!

Радост: На еденични прожекции, най-често съпътстващи някой фестивал или събитие. За щастие, и благодарение на организаторите от Блок Кино, подобни прожекции стават все по-чести.

Ц: Благодаря за приятния привкус, който ни оставихте след това интервю.

Двойната Чери среща Ася Кованова, с която си говорят за „Лист хартия“:

ДЧ: Когато става дума за тандем в някоя история се появявам аз – Двойната Чери. Можеш ли да ни разкажеш как твоите главни герои се справят с поставената им задача? Каква е тяхната суперсила?

АК: Анимационните филми се правят от сценаристи, които измислят думите, от режисьори, които превръщат думите в действие, художниците им дават образ, актьорите глас, композиторите – атмосфера и настроение, а аниматорите им дават живот. Всички те, с общи усилия, създават героите, които заживяват свой живот на екрана, сами си поставят задачите и се справят с тях, защото са заедно. А тяхната суперсила се нарича любов.

ДЧ: Говориш за любовта. В какви плодове мислиш биха били влюбени твоите герои?

АК: Вероятно в жълтите ябълки, които зимуват на дървото до пейката. Така мисля аз, но вие все пак ги попитайте. 

ДЧ: Не само съм чувала, но и винаги съм казвала, че човек не трябва да се спира пред нищо. Колко време ти отне работата по филма?

АК: Мноооооого… докато работихме над филма се смениха и четирите сезона.

ДЧ: Звучи като истинско геройство. Кои са твоите супергерои в живота?

АК: За всяка ситуация си имам по един супергерой, който се притичва на помощ. Търпението е най-силният от всички. А любимият ми 

анимационен герой е ТОТОРО (на Миязаки) – той е много търпелив и спокоен, и аз му си възхищавам!

ДЧ: Какво рисуваше като дете?

АК: Обичах приказките с принцеси и храна. Като храната задължително трябваше да присъства – това е странно, защото бях злоядо дете. Естествено, рисувах принцеси, замъци и вкусни неща… Рисувах и комикси с мишки – те също ядяха…

ДЧ: И един последен и по геройски странен въпрос – кой е любимият ти плод?

АК: Всеки, който можеш да откъснеш и да изядеш веднага…

ДЧ: Добър избор. Ще се радвам да се срещнем и в следващия сезон на Блок Анимационно кино.

Насилието над жени и деца. Разговор с екипа на Безбог.

Филмът Безбог проследява съдбата на Гана, която носи травма от насилие в детството си. В Международния ден за борба с насилието над жени и малко преди Протеста срещу насилието над жени на Орлов мост в София, попитахме режисьора Ралица Петрова и актрисата Ирена Иванова как можем като общество да се справим с този проблем.

РАЛИЦА ПЕТРОВА: Последствията от физическо и психическо насилие срещу жени и деца (проблем, за който още по-малко се говори) са пагубни за всички нас като общество. Причината да съдържаме в себе си толкова агресия, нетолерантност, фрустрация и объркани ценности идва именно от факта, че растем, живеем, и възпитаваме в среда, която толерира насилие. И ако не всички оправдаваме това насилие с директните си действия и убеждения, то със сигурност му помагаме да пребъдва с бездействието си. Къде от вина, къде от срам, най-често от неразбиране, не искаме да участваме в такива разговори – „Аз не съм такъв.”, “Абе толкова проблеми си имам, сега и това ли трябва да го мисля?”. До момента, в който приятел в компания не подхвърли небрежно сексистка реплика, на която се смеем и която допълваме с цинизъм на свой ред. Тези ни реакции ни дават чувство за принадлежност. Носят ни уют и спокойствие. Това ни усещане за нормалност обаче, в един друг момент, когато самите ние сме потърпевши, се оказва доста криворазбрано. Нужно е да си дадем сметка, че във всеки един момент ние сме ролеви модели, както за тези около нас, така и за самите себе си. Надеждата за мен е в образованието, възпитанието, и поемането на отговорност на всички нива – семейна среда, образователна система, обществено пространство. Никога не е късно да започнем да култивираме емоционална интелигентност, уважение и стремеж за разбиране, чрез съпричастност и диалог.

 

ИРЕНА ИВАНОВА: Не знам дали този проблем има решение, и ако има, то в момента се случва като при Гана – с единици хора, които изведнъж биват докоснати от Бог по един или друг начин, обикновено катарзисно. Но дали можем да избегнем краха на човека и да се стигне до въздигането му без да се минава през необратимите последствия?

Може би с повече центрове, семинари и срещи, на които хора като Гана биха индикирали проблем в себе си и евентуално биха го поправили. Подкрепата на хората и съпричастността е най-важна в тези моменти, когато не си подкрепян от най-близките, хората-насилници в живота ти.

Вместо да разпъват билборди за отстъпки в суши ресторанти или за кренвирши, нека се вложи малко повече усилие в този проблем, в трудността да се обръщаш към себе си и Бог, да търсиш помощ навън. Нека се сложат билборди с едно изречение на тях – въпрос, който сам да зададеш на себе си, а после да се обадиш на телефона отдолу, ако си си отговорил правилно и имаш нужда от подкрепа. Бих направила такава акция – червени билборди в София и страната, които да показват, че НЕ СИ САМ.

Но как би помогнал обикновеният човек, освен да подари книгата „Петте травми“ на някого, който има нужда от нея? А всеки има. Трябва да се мисли за това…„и ние сплавите да се спояваме и да светим.”

Протестът срещу насилието над жени в София ще се проведе на 26 ноември от 18:00 часа на пл. “Орлов мост”. Протестът се организира по повод 25 ноември – Международен ден за борба с насилието над жени. Повече за събитието във фейсбук.

Филмът Безбог може да гледате на специалната зимна прожекция на Блок Кино на 29 ноември от 19:30 часа в The Laboratory Sofia. Повече за събитието във фейсбук

На 20 август, понеделник, заедно с ИКЕА гостуваме на квартал Люлин с пълнометражния игрален филм „Подслон“ на Драгомир Шолев и късометражния анимационен филм „Грозна приказка“ на Радост Нейкова. И двамата автори разработват темата за семейството по оригинален начин – в игралния си дебют Драго Шолев го прави през призмата на абсурдизма и иронията, а талантливата аниматорка Радост Нейкова – чрез библейските препратки и условността, която създава техниката на бродирана анимация.

За най-малките в квартал Люлин ИКЕА са подготвили и детски кът, където с аниматори децата могат да се забавляват по време на прожекцията, а за по-големите ще има специален Фотокът, където ще има и награди!

След оспорвано гласуване и бурни обрати последните две прожекции част от програмата на Блок Кино ще бъдат в парк Гео Милев и парк Студентски!


На 21 август, вторник в парк Гео Милев, ще ви покажем пълнометражния игрален филм на Илиян Джевелеков „Вездесъщият“ и късометражния игрален филм „Багаж“ на Светослав Стоянов. Силни изпълнения във водещите роли ще видим Велислав Павлов и Деян Донков, а сюжетите и на двата филма предлагат оригинални и находчиви драматургични обрати.

На 22 август, сряда, в парк Студентски малко преди началото на учебната година ще гледаме документалния филм „От Кремона до Кремона“ на режисьорката Мария Аверина, който разказва за пътя, който трябва да се измине, за да се превърнеш в истински майстор лютиер.

На 13 август, понеделник , с ИКЕА идваме на гости в квартал Надежда, където ще гледаме два игрални филма на Светла Цоцоркова. Ще започнем със симпатичният късометражен „Колело“ – тренировка на младите актьори Моника Найденова и Александър Бенев за сложните им роли в пълнометражния й дебют „Жажда“, който ще видим веднага след него. Ще се насладим на вглъбената работа на младата режисьорка с актьорския състав и на умението й да създава плътна артистична атмосфера.

За най-малките в квартал Надежда ИКЕА са подготвили и детски кът, където с аниматори децата могат да се забавляват по време на прожекцията, а за по-големите ще има специален Фотокът, където ще има и награди.

На 14 август, вторник, опъваме киносалона под октирто небе в квартал Дружба. На екрана ще са пълнометражният филм „Урок“ на режисьорското дуо Петър Вълчанов, Кристина Грозева и късометражният „На червено“ на Тома Вашаров. И двата филма с чувство за хумор и съпричастност се вглеждат в съдбата на „малкия човек“.

На 15 август, сряда, ще бъдем отново в квартал Дружба, за да ви покажем документалния филм „Стоичков“ на режисьора Борислав Колев. Ще видим легендата на българския футбол Христо Стоичков редом до иконата на българското кино – актьорът Иван Иванов, чиято роля в култовия „Всичко е любов“ е възпитала чувство за непримиримост и хъс у бъдещия футболист.

На 16 август, четвъртък, гостуваме в квартал Герена с трагикомичния пълнометражен игрален филм „Каръци“, жанрово определен от своя режисьор Ивайло Христов като „провинциален анекдот“ (по Александър Вампилов) и игрално-анимационния късометражен шедьовър „Три сестри и Андрей“ на Андрей Паунов и Борис Десподов, който може да се възприеме като джаз импровизация по мотиви от пиесата на Чехов. И двата – майсторски направени!

Втората седмица на Блок Кино предлага разнообразна филмова програма в кварталите Хиподрума и Изток

 

На 6 август, понеделник, Блок Кино и ИКЕА идват на гости в квартал Хиподрума, двора на 51 СУ „Елисавета Багряна“. Ще гледаме пълнометражния дебют на Венцислав Василев „Сняг“ – разказ за разпада в семейните отношения, наситен с криминални елементи, съспенс и емоционална тяга. Ще видим също и късометражния игрален филм на Христо Симеонов „Гората на Димо“, в който незаконната сеч на дърва се превръща в метафора за шестваща и посичаща всичко корупция.

На 7 август, вторник, сме пак в квартал Хиподрума, отново в училищния двор и ще гледаме „Пощальонът“ на Тонислав Христов, който бе номиниран за най-добър документален филм на Европейската филмова академия през 2017. В малко населено място близо до границата с Турция се провеждат местни избори. На територията му има само 38 избирателя, но за техните гласове ожесточено се борят бившият пощальон, който иска да спаси селото от обезлюдяване като го насели с бежанци от Сирия и неговият опонент, който пък се стреми към затваряне на границата с Турция и връщане на комунизма. Тонислав Христов успява да изгради разказа като метафора на политическите настроения не само у нас, но и в голяма част от Европа днес.

На всяка прожекция ще има и детски кът, осигурен от ИКЕА, където децата ще могат да се забавляват. А ние знаем колко е важно да имаме щастливи деца по време на кино прожекция на открито.

На 8 август, сряда, опъваме белия екран в квартал Изток (градинката зад КАТ), за да ви покажем пълнометражния игрален филм „И после светлина“ на Константин Божанов и късометражния „Срам“ на Петър Крумов. И в двата филма ще проследим вътрешните колизии на подрастващи момчета (в главните роли изключителния Бари Коеган и натуршчика Здравко Маринов), израснали в коренно различна среда, но и двамата търсят освобождение от своите натрапчиви фиксации.

На 9 август, четвъртък, отново сме на същото място в квартал Изток (градинката зад КАТ), но този път с документалния филм „Татко снима мръсни филми“ на Йордан Тодоров, който разказва изключително интересния живот на българина Стефан Апостолов, известен в Холивуд като Ей Си Стивън и е един от най-успешните продуценти и режисьори на нискобюджетни еротични филми през 60-те и 70-те години.

Начало на всички прожекции: 20:45 часа Приятно гледане!!!

Както казват децата, “Готови, на старта…. БУМ!” Блок Кино 2018 започва!
Стискаме палци за хубаво време и отбелязваме, че началният час на всички прожекции е 20:45, а входът е винаги свободен!

 

И тази година Блок Кино и ИКЕА идват в твоя квартал!

Какво ще гледаме през първата Блок Кино седмица? Нека да допълним въпроса –
кои филми ще гледаме и в кои квартали ще гостуваме?

Още в началото споделяме, че сме изключително сме щастливи да съобщим, че за най-малките ИКЕА са подготвили и детски кът!

Започваме с прожекция на 30 юли в квартал Княжево, мястото е обичаното от нас 26 СУ Йордан Йовков. Вече четвърта година училището е едно от най-гостоприемните в София и приема Блок Кино с отворени обятия. Тази година в Княжево ще гледаме пълнометражния филм “Маймуна” с режисьор Димитър Коцев-Шошо, спечелил сърцата на публиката не само на София Филм Фест, но и навсякъде, където бъде показан. Преди него ще видим късометражния филм “Нощите на един самотен вестоносец” с режисьор Андрей Кулев, в който участват актьорът Китодар Тодоров и Насо Русков, вокалист на култовата група Babyface Clan.

Втората прожекция за седмицата ще бъде в квартал Света Троица на 31 юли (вторник) и ще бъде наситена с абсурдизъм и тънко чувство за хумор. Ще гледаме късометражния филм “Скок” и пълнометражния “Слава”. И двата филма са режисирани от Кристина Грозева и Петър Вълчанов и са с участието на изключителния Стефан Денолюбов.

Сряда и Четвъртък ( 1 и 2 август) са запазени за прожекциите в квартал Младост (парк Младост). В сряда ще гледаме пълнометражния филм на Иглика Трифонова “Прокурорът, защитникът, бащата и неговия син” със силно респектиращ международен актьорски екип (Ромен Боранже, Самуел Фрьолер, Изудин Байрович, Ованес Торосян, Нермина Лукач, Красимир Доков), който се занимава със сложна етична проблематика – лъжесвидетелството и манипулацията в дела от международна важност. Преди него ще видим и номинирания през 2017 година за Оскар анимационен късометражен филм “Сляпата Вайша” на аниматора Теодор Ушев, създаден по едноименния разказ на писателя Георги Господинов.
И двата филма ще ни накарат да погледнем с едното око в миналото, а с другото в бъдещето…


В четвъртък, 2 август ни очаква ексцентричният първи документален филм на Андрей Паунов – “Георги и пеперудите”, с който трийсетгодишният тогава режисьор, печели най-престижната награда за документално кино в света “Сребърен вълк” от IDFA.

Продължаваме рубриката “Критиците от блока” с текстове на Катерина Ламбринова. Катерина вече 4 години се грижи за програмата на Блок Кино.

 

„Безбог“
Пълнометражен игрален филм, 2016
сц. и реж. Ралица Петрова
продуцент: Росица Вълканова, Клас Филм

В сюжетната тъкан на филма индиректно присъстват цели късове от историческото ни минало като солиден фон, върху който се разгръща действието. Наслоенията са от тоталитарното минало на страната ни, корупцията и увредения морал, които, пренесени в годините на прехода, мутират до чудовищни измерения. Всички герои в „Безбог“ са белязани от миналото – и лично, и историческо. Тези белези са кодирани в обърканите морални ценности, отразени не само в деформацията на средата, която обитават, но дори и в огрубелите им лица. Самата режисьорка Ралица Петрова определя филма като разказ за „наследената болка“. Гана (Ирена Иванова), социален работник, който помага на стари хора, е съучастник в престъпна схема, свързана с кражба на лични карти и самоличности, чрез които с протекцията на полиция и прокуратура се извършват финансови измами. Катарзисът, който преживява, се случва малко след срещата й с възрастен ръководител на църковен хор (Иван Налбантов), но, за съжаление, достатъчно късно, за да го въвлече във фаталния водовъртеж. Насред скотското живеене, корупцията и духовната мизерия, музиката и песнопенията отключват спящата човечност в героинята. Ралица Петрова се занимава с темата за унижението и цената на очистването от него. Посланието на филма за изкуплението е изведено в яркия, дори трансцедентален финал.

 

„Срам“
Късометражен игрален филм, 2017
сц. и реж. Петър Крумов
продуцент: Росица Вълканова, Клас Филм

Сюжетът ни отвежда в примитивния свят на Мачо – момче от социалното дъно, живеещо със срам, породен от факта, че майка му е чистачка в училището, където той учи. Срамът се превръща в битийна категория, а калта – в метафора. Аскетичният визуален стил на разказа, примитивното поведение на героите, следващо нагона, и техните грубовати черти, изпъкващи силно в черно-бялото изображение, напомнят за стила на Бресон, а естетизацията на човешката нищета и оскотялост – за „Екзитус” на баща му Красимир Крумов и „Безбог” на Ралица Петрова… Финалът обаче взривява всичко градено дотук с едно смело, иронично, макар и лесно, но много ефектно решение, което не разрешава конфликта, а изстрелва героя надалеч…

 

„Сняг“
Пълнометражен игрален филм, 2015
сц. и реж. Венцислав Василев
продуцент: Константин Буров, 100 филм

В последните няколко години Венцислав Василев пише няколко успешни сценария – този на „Отрова за мишки или как да си направиш банка”, съсценарист е и на дебютния филм на Светла Цоцоркова „Жажда”, а „Сняг” (копродукция между България-Украйна) – безпощаден разказ за загубата на човешкото, е пълнометражният му дебют в игралното кино. Темата за предателството и изкуплението в най-интимните семейни взаимоотношения е разработена сурово и натуралистично. Боби (Пламен Великов) е пуснат за една седмица от интернат за непълнолетни престъпници заради смъртта на баща си (Красимир Доков). Връщайки се вкъщи, той среща чичо си (Владимир Ямененко), който е полубрат на баща му, и неговия син (Ованес Торосян). Докато подготвят погребението, те започват да търсят чанта с пари, която бащата е скрил.

Неистовата човешка жестокост е изведена метафорично чрез заглавието на белия фон на пречистващия сняг. Умело изграденият баланс между драматургично изпипаната жанрова история и силното внушение за разпад на ценностите и човешката оскотялост, предизвикат зрителското внимание, без да се отстъпва от високото художествено качество.

 

„Жажда“
Пълнометражен игрален филм, 2015
сц. Венцислав Василев, Светослав Овчаров, Светла Цоцоркова
реж. Светла Цоцоркова
продуцент: Надежда Косева, Светла Цоцоркова, Фронт Филм

Във филма на Светла Цоцоркова спомените са замесени в сюжетната тъкан: „Израснала съм в странжданско село. Всеки ден баба ми пътуваше до Приморско, където переше чаршафи в тогавашния Международен младежки център. Като дете прекравах много време сред стотиците развяти чаршафи. Разбира се, в сценария мекотата на детските спомени е изострена от дистанцията на времето.”


Намерен е визуален израз на сушата в средата и жаждата, която изгаря душите на героите. Драматургията е равна, но плътна, конфликтите се експонират бавно, а взаимоотношенията на персонажите градират върху дребни, почти незабележими натрупвания. С вглеждането си в тъканта на ежедневието и в привдното нищослучване „Жажда” напомня на образците от българското кино на 70-те години („Силна вода”, „Мъже без работа”), но се стреми да спусне смисловата си сонда по-надълбоко в битийните пластове.

Instagram

Приятно гледане с

Генерален партньор Блок Анимационно Кино

Институционални партньори

Контакти

Свържете се с нас на email
office@blok-kino.com