В “Критиците от блока” представяме кратки рецензии на млади филмови критици за филмите, включени в програмата на Блок Кино през 2018. Ето и първите текстове на Росен Спасов.

 

„Маймуна“
Пълнометражен игрален филм, 2016
сц. и реж. Димитър Коцев-Шошо
продуцент „Спотлайт“, Найо Тицин

Филмът натъжава и разсмива едновременно, изкарвайки от гледащите дълбока емоционална съпричастност. Сценографията е симпатична и напомня за света на Уес Андерсън, но без да го имитира. В него културните препратки и цитати са ненатоварващ пъзел от постмодерни символи, който се използва за маскиране на основната драматична нишка. Въображението на малката Ива (Радина Боршош) ѝ помага да преодолее неизбежен житейски удар. Изпълненията на всички деца във филма са всъщност традиционни за българското кино – неподправени, трогателни и красиви.

„И после светлина“
Пълнометражен игрален филм, 2017
сц. и реж. Константин Божанов
продуцент „Мултфилм“, Мила Войникова

„И после светлина“ е визуално артистичен и поетичен филм. Той разказва историята на едно подрастващо момче, което притежава сложната чувствителност на артист и все още не може да намери себе си в един вече глобализиран свят, с размити граници между държавите, но не и между хората. По пътя на израстването, зрителят е изправен пред калейдоскоп от интересни персонажи. Срещата им с момчето отключва различни негови емоции и затова техните имена са заглавия на отделните глави във филма. По този начин затягат на пръв поглед хаотичната драматургия. Появите на тези персонажи са епизодични, но ключови, тъй като трябва да отразят вътрешния свят на основния персонаж.

„Каръци“
Пълнометражен игрален филм, 2015
сц. и реж. Ивайло Христов
продуцент „Про Филм“, Асен Владимиров

,,Каръци‘‘ е смешно-тъжен (или тъжно-смешен) разказ за израстването, приятелството и надеждата. Действието се развива в неназован провинциален град, в който няма перспективи за развитие. Чрез това място се постига ефект на безвремие. Мечтите на основните персонажи се разпростират до безкрайност, подклаждани от попкултурата. Най-голямото събитие за тях е концерт на пътуващата рок група със съмнителен звезден статус „Кислород“.

Ивайло Христов събира свои възпитаници от различни поколения, което му позволява свобода при изграждането на персонажите. Във филма повечето от тях играят с истинските си имена и несъмнено допривнасят много от себе си в екранните превъплъщения. Операторът Емил Христов фиксира историята в черно-бяло. Но филмът не е черно-бял. Той е сив. Сив е града, сив е живота на персонажите, сива е дискотеката. Ивайло Христов твърди, че не вижда изход от сивотата, но момиченцето, излизащо от града по влаковите релси, загатва за нещо друго.

 

„Вездесъщият“

Пълнометражен игрален филм, 2017
сц. Матей Константинов, Илиян Джевелеков
реж. Илиян Джевелеков
продуцент „Мирамар филм“, Георги Димитров

Филмът разнищва философската тема за непосилното бреме на нежеланата истина, като я опакова в привлекателната форма на драматична романтична история с комедийни елементи. Емил Борилов (Велислав Павлов) е писател, изпитващ трудности с вдъхновението, но пък проспериращ като собственик на рекламна агенция. Основният му проблем е скуката, която го е налегнала в ежедневието. Един малък фамилен инцидент с откраднати вещи отприщва и задълбочава обсесията му към системите за видеонаблюдение, които се оказват изключително достъпни в днешно време. Филмовата реалност във „Вездесъщият“ е напълно възможното настояще, а не параноидно, неопределено бъдеще. Междухарактерните взаимоотношения са интересни и развити отлично.


Масивното изпълнение на Велислав Павлов е ключово за харизмата на филма. Автентичен е и външният му вид, за което немалка роля има и правилният кастинг. Актьорът представя интелигентен и успял градски човек в криза, породена от празното му ежедневие, тъй като е принуден да се занимава с нещо, което не му е присърце, само за да бъде успешен. Ветераните Михаил Мутафов и Борис Луканов доминират всеки кадър, в който се появят. Техните персонажи са абсолютни противоположности – първият е философски настроен бохем на смъртно легло (специален акцент е сцената, в която Мутафов говори за щастието), докато вторият е тотален прагматик и тази крайност избива в определени поведенчески девиации.
Абсолютният дебютант за киното ни – младата Весела Бабинова е едновременно обикновена и харизматична. Характерна, дори екзотична е красотата на Ирмена Чичикова и Теодора Духовникова, които са невероятно попадение като екранна двойка. Те демонстрират зрялост и самоувереност чрез своето присъствие. Всичко това обаче не би било възможно без режисьорската намеса. В нея личат безкомпромисен вкус и отлично взаимодействие с актьорите.