Текстът е част от специалната поредицата на Блок Кино — „Хора и квартали”. В нея гост-автори събират градски истории от различни столични райони, видени през личния разказ на хората, живеещи в тях.
Блок Кино прожекция в парк „Овча купел”, квартал „Овча купел“
автор: Катерина Ламбринова
За квартал „Овча купел“ ни разказват две красиви сестри — Нора (15-годишна) и Красина (27-годишна), които са сменяли доста квартали, но в последните десетина години са трайно уседнали (заедно с родителите си и дакелът Коце) в отдалечения квартал с чудесна гледка към Витоша. И двете смятат, че кварталът е спокоен и приятен, а Красина ни разказва накратко историята около възникавнето му: „Застрояването му започва през 1914 година, а името му идва от „овча къпалня“, заради изворът с минерална вода, който първоначално се използвал за водопой на добитък. Емблематична постройка е сградата на банята, която се намира точно до извора. Тя е изключително красива, но отдавна изоставена. Останали са само един малък плаж с минерална вода и няколко басейна, които функционират и до днес.“ И двете вярват, че присъствието на различни културни събития биха обогатили ежедневието на хората в квартала. Красина определя като особено ценни и полезни именно онези инициативи, които популяризират българските култура и изкуство. За българското кино Нора споделя, че не го познава и не го следи, но пък изгражда своите критерии и вкус чрез качествени западни филми и най-модерните в момента сериали. Красина е истински киноман и тегли страшно много филми — документални, научнопопулярни, експериментални, игрални, стари и нови. Тя обича българско кино и се стреми да гледа възможно най-много, както емблематични заглавия от 60-те и 70-те години (като „Дом на две улици“, „Година от понеделници“, „Последно лято“), така и съвременни български филми. Силно впечатление са й направили в последно време филмите „Единствената любов, която Хемингуей не описа“, „Емигранти“, „Георги и Пеперудите“, „Аве“, „Отрова за мишки“, „Последните черноморски пирати“ и други. „Миналата година, благодарение на първото издание на Блок Кино, също се запознах с много добри български филми, например „Потъването на Созопол“. А иначе класическите български комедии си седят свалени на компютъра ми за бърз достъп по всяко време.“, споделя Красина.
Въпреки че със своите приятели Нора често ходи на кино, тя мисли, че българските филми не успяват да стигнат до нейното поколение, поради липса на добра рекламна кампания и адекватна дистрибуторска стратегия и за съжаление голяма част от най-младите „не знаят нищо за тези филми“.
Красина твърди, че в последните десетина години са се появили доста силни дебютни български филми, „но въпреки това по-младата аудитория е изградила скептично отношение към новото българско кино, предимно заради някои по-слаби продукции, произведени в годините на прехода. Класическите филми, особено българската комедия и сатира, се харесват на голяма част от хората на моята възраст, които познавам, но определено рядко са готови да дадат шанс на новите продукции.“ Тя изброява имената на легендарни български актьори, които обича да гледа на екрана: Тодор Колев, Цветана Манева, Георги Калоянчев, Коста Цонев, Татяна Лолова, Руси Чанев, Стоянка Мутафова. Освен българското кино, Красина следи и българската музикална сцена. Не пропуска участие на „Подуене Блус Бенд“, които слуша от както се помни. Обича Нова Генерация, Клас и Контрол. „От недотам масово популярните групи, напоследък слушам „Toy Letters“, „Нещо Цветно“, „Her Gun“.“
Красина вярва, че в българската култура и изкуство има изключителни таланти и се надява, че постепенно и поколението на сестра й ще започне да ги цени.
Нора се усмихва. В усмивката й откривам надежда.
