Насилието над жени и деца. Разговор с екипа на Безбог.
Филмът Безбог проследява съдбата на Гана, която носи травма от насилие в детството си. В Международния ден за борба с насилието над жени и малко преди Протеста срещу насилието над жени на Орлов мост в София, попитахме режисьора Ралица Петрова и актрисата Ирена Иванова как можем като общество да се справим с този проблем.
РАЛИЦА ПЕТРОВА: Последствията от физическо и психическо насилие срещу жени и деца (проблем, за който още по-малко се говори) са пагубни за всички нас като общество. Причината да съдържаме в себе си толкова агресия, нетолерантност, фрустрация и объркани ценности идва именно от факта, че растем, живеем, и възпитаваме в среда, която толерира насилие. И ако не всички оправдаваме това насилие с директните си действия и убеждения, то със сигурност му помагаме да пребъдва с бездействието си. Къде от вина, къде от срам, най-често от неразбиране, не искаме да участваме в такива разговори – „Аз не съм такъв.”, “Абе толкова проблеми си имам, сега и това ли трябва да го мисля?”. До момента, в който приятел в компания не подхвърли небрежно сексистка реплика, на която се смеем и която допълваме с цинизъм на свой ред. Тези ни реакции ни дават чувство за принадлежност. Носят ни уют и спокойствие. Това ни усещане за нормалност обаче, в един друг момент, когато самите ние сме потърпевши, се оказва доста криворазбрано. Нужно е да си дадем сметка, че във всеки един момент ние сме ролеви модели, както за тези около нас, така и за самите себе си. Надеждата за мен е в образованието, възпитанието, и поемането на отговорност на всички нива – семейна среда, образователна система, обществено пространство. Никога не е късно да започнем да култивираме емоционална интелигентност, уважение и стремеж за разбиране, чрез съпричастност и диалог.
ИРЕНА ИВАНОВА: Не знам дали този проблем има решение, и ако има, то в момента се случва като при Гана – с единици хора, които изведнъж биват докоснати от Бог по един или друг начин, обикновено катарзисно. Но дали можем да избегнем краха на човека и да се стигне до въздигането му без да се минава през необратимите последствия?
Може би с повече центрове, семинари и срещи, на които хора като Гана биха индикирали проблем в себе си и евентуално биха го поправили. Подкрепата на хората и съпричастността е най-важна в тези моменти, когато не си подкрепян от най-близките, хората-насилници в живота ти.
Вместо да разпъват билборди за отстъпки в суши ресторанти или за кренвирши, нека се вложи малко повече усилие в този проблем, в трудността да се обръщаш към себе си и Бог, да търсиш помощ навън. Нека се сложат билборди с едно изречение на тях – въпрос, който сам да зададеш на себе си, а после да се обадиш на телефона отдолу, ако си си отговорил правилно и имаш нужда от подкрепа. Бих направила такава акция – червени билборди в София и страната, които да показват, че НЕ СИ САМ.
Но как би помогнал обикновеният човек, освен да подари книгата „Петте травми“ на някого, който има нужда от нея? А всеки има. Трябва да се мисли за това…„и ние сплавите да се спояваме и да светим.”
Протестът срещу насилието над жени в София ще се проведе на 26 ноември от 18:00 часа на пл. “Орлов мост”. Протестът се организира по повод 25 ноември – Международен ден за борба с насилието над жени. Повече за събитието във фейсбук.
Филмът Безбог може да гледате на специалната зимна прожекция на Блок Кино на 29 ноември от 19:30 часа в The Laboratory Sofia. Повече за събитието във фейсбук.
