Текстът е част от специалната поредицата на Блок Кино — „Хора и квартали”. В нея гост-автори събират градски истории от различни столични райони, видени през личния разказ на хората, живеещи в тях.
Блок Кино прожекция в парк „Света Троица”, квартал „Света Троица”
автор: Тамара Вълчева
Прабабата и дядото на Ирена Димитрова бягат от Гръцка Македония след първата световна война и се заселват в тази част на София, която в момента е квартал „Света Троица“. „Имали сме къща на мястото на сегашния ни блок и когато решават да правят големите жилищни комплекси я бутат, на нас ни дадоха апартамент“ казва Ирена. Тя самата е израснала тук — в парка на „Света Троица“ прохожда, кара колело за пръв път и пие бири с приятели. Сега, след като завършва икономика на търговията и здравен мениджмънт и работи в банка, животът става много по-натоварен, все по-рядко намира време за разходка в парка, за любимите й места от квартала — „нямаме време дори за кино“. Ирена отдавна си е набелязала интересни заглавия от съвременното българско кино, които би искала да види, но голяма част от тях не се дават в кината, а други се дават за кратко. „Много се радваме, че ще има прожекция на български филми на открито и то в парка на „Света Троица“. Приятелят на Ирена — също е от квартала, неговите прабаба и дядо също са преселници — „даже се смеем, че може да сме много далечни братовчеди, но едва ли“ казва Ирена. Станислав и Ирена са си запазили вечерта на 14 юли, за да гледат „Тилт“ в парка. „От няколко години искахме да го гледаме, а сега става много по-достъпно и приятно, с приятелите, на въздух, с бира в ръка. Лятото на никой не му се ходи на закрито кино в зала.“ Според Ирена е важно да има повече концерти, изложби, филми в квартала, защото до сега на практика нищо не се е случвало. „Ходехме в кино „Арена“, където изборът от забавления е доста ограничен.“ Паркът в квартала е ремонтиран и поддържан, има и спортни съоражения — събирателен център е на всички живеещи тук.
„Би било хубаво хората да свикнат, че освен пространство за тичане или пиене на кафе по пейките, това е и идеалното място и за културни мероприятия“.
На същото мнение е и Сияна Софиянска — художничка, съседка на Ирена. „Точно „Тилт“ го гледах скоро, но много се радвам, че ще има „Блок Кино“ и тази година“ казва Сияна. Тя смята да отиде, за да види късометражния филм, който ще бъде показан преди това. „Много е удобно, че е в парка, особено за хора с малки деца като нас“. С четиригодишно дете е много по-трудно да с ходи на кино в центъра и определено й липсват забавления в квартала. „А аз обичам да гледам българско и европейско кино. Сега просто нямам време да стигна до залата, когато е филм феста” казва Сияна От българскит любими са й “Дами канят“, „Мисия Лондон“, „Тилт“, „Война на таралежите“. Липсват й повече продукции — „Има смисъл от новото българско кино и трябва да се наложи българската филмова индустрия и култура сред икономическите приоритети на държавата ни.“ Тя се надява да има повече прожекции на открито в квартала. „Най-вече ми липсват детските български филми”. Ирена от своя страна би искала повече исторически филми — „новите български сериали по телевизията, които се въртят главно около мафията, въобще не са ми интересни“.
Матей Тодоров също е доволен, че „Тилт“ е в програмата тази година, защото това е един от новите български филми, които го радват. „Съвременното българско кино е във възход, поне откъм количество продукция. Дори за качество може да става дума чат-пат, което е още по-обнадеждаващо. В стремежа си да правят касови филми, много кинодейци се оплитат в собствената си безпомощност и продуктът е такъв, че ти става неудобно да го гледаш” казва Матей. Според него има и попадения — „филми, които не са по рецепта. Как те успяват да стигнат изобщо до големия екран, предвид застоялите критерии и ленивия прочит на една комисия, не ми е ясно, но се радвам, че ги има“. Спомените на Матей от парка „Света Троица“ са смесени — „или са от погребения, или от избягване на съмнителните елементи, които обитаваха тази градинка, преди да я благоустроят. В този смисъл, серия културни или други жизнеутвърждаващи прояви би била много на място: паркът може да се асоциира и с нещо различно от опечалени бабички и изпаднали младежи.“ Матей вече не живее в „Света Троица.“, но и когато бил тук културни мероприятия не са се провеждали в квартала — затова и подкрепя с две ръце „Блок Кино“.
„Българските филми трябва да стигат до повече родна публика, за да се поддържа поне малко традицията да се ходи на кино, а не на мол.“
Матей е доволен зрител, когато филмът е направен качествно — „определящ за мен е професионализмът, с който е направен един филм и когато авторът има какво да каже и посланието му стигне до мен невъзпрепятствано”.
